(продължение)

      Втори етап "Кеплер"
      
      По въпроса за формата на планетните орбити Коперник следва древните астрономи - приема ги за кръгови. Още Тихо Брахе обаче забелязъл, че те не съответстват на действителното положение на нещата, но и самият той не могъл да реши задоволително въпроса за истинските пътища на планетите. 
      Кеплер прави свое изследване ( "Космографичната тайна" )започвайки с проверка на аксиомата за равномерните кръгови движения -завещана още от Платон, но какво установява:  "...Бяхме наказани за това, че следвахме така правдоподобните, а в същност неверни аксиоми на великите авторитети от миналото" * . Той продължава изследването, като (по метода на последователните приближения) търси съвпадение на други, но отново идеални геометрични фигури ( овал ,   овоид) с наблюдателните данни на Тихо Брахе. Накрая обявява: "Истината е някъде между кръга и овала, тъй че орбитата на Марс е навярно точна елипса". Това е известният  Първи закон, а тези орбити-елипси се описват относно въображаемата хелиоцентрична небесна сфера (ХНС). Така Кеплер прави максимално възможното за неговото време (1606г.) доближаване до истината (оценявано сега като " задоволително " ), а ние знаем, че тя все още не е достигната.
      За да стане това е необходим правилен кинематичен път, който: 
      1. Да започва от Слънцето, тъй като от него, а не от небесната сфера произхожда консервативната сила определяща орбитата.
      2. Да е съставен от отделни преходи представляващи прости движения.
      В новият хелиосиметричен модел тези условия са изпълнени. Параметрите на тези движения ( амплитуда, период, фаза ) могат да бъдат измерени с технически средства - това е и една от задачите на астрометрията. На база данните от един такъв бъдещ изследователски проект ще могат да се намерят верните уравнения на сложното резултантно движение, което е и крайната цел на втори етап на проекта. 
      .......................................................................................................................................................
         *  Ю. А. Белий, Йохан Кеплер, изд. Наука и изкуство, С., 1982

 продължение
                                                                           


      В новият планетарен модел орбитата, например на Земята, представлява безкрайна крива обемна линия обхождаща повърхнината на тороид ( видео 1) (видео 2). За всяко небесно тяло от Слънчевата система той има различни параметри, но общото между всички тях е, че са симетрично разположени спрямо равнината на екватора и ротационната ос на Слънцето. Движението "Д" на Земята, разглеждана като материално тяло може да бъде представено като сума от:      Д = (Р+К1+К2+К3) + (Пр+В)
      1. "Р" -равномерно кръгово-постъпателно движение на центъра на тялото по оста на тороида.
      Три взаимно перпендикулярни колебателни движения на центъра:
      2. "К1" -радиално.
      3. "К2" -тангенциално (екваториално).
      4. "К3" -аксиално (меридианно).
      5. "Пр" - прецесионно (при което оста на Земята следва своята полярна звезда).
      6. "В" -денонощното въртене.
       Абсолютното движение на кое да е небесно тяло в орбита около Слънцето (на схемата е показана само Земята), може да бъде представено така:  А = П + О 
 

където "П" е преносното движение-ротацията на ХНС относно Слънцето, а "О" е същото като относителното движение по кеплерова елипса в коперниковият модел. Тъй като второто обаче не е просто, а сложно необходимо е да бъде представено като сума отняколко прости движения: О = Р2 + (К1 + К2 + К3). Суперпозицията от К1 + К2 +К3 = С е сложно движение наблюдавано от N5 и е аналогично на аналемата.
      С това завършва и първи етап на проекта от който се вижда, че новият планетарен модел освен хелиоцентричен е още и хелиосиметричен, тъй като фактическото съществуване на преносното движение тук е свързано с осите на симетрия в Слънчевата система.

(продължение)


       Описване движението на планета (например Земята) в новата отправна система ще стане след анализ на познатите ни системи на света съгласно кинематиката на релативното движение ( КРД ).
      Използвани са следните означения:
      1. За основните типове тела участващи в системите на света   
      1.1 Слънцето - звезда 
      1.2 планетите 
      1.3 небесната сфера , за която е имало две  взаимно изключващи се хипотези:
      1.3.1 "ХНС" -хелиоцентрична небесна сфера (Слънцето е в нейният център, а Земята се движи).
      1.3.2 "ГНС" -геоцентрична небесна сфера (Земята е в нейният център, а Слънцето се движи).
      Приеманата за "действителна" е изобразена с непрекъсната линия.
      2. За вида на движението съгласно КРД
      2.1 "А" -абсолютно движение на свободното тяло относно отправното тяло.
      2.2 "П" -преносно движение на подвижното тяло относно отправното тяло.
      2.3 "О" -относително движение на свободното тяло относно подвижното тяло.
      Тук стрелките показват последователността на събиране на простите движения до получаване на сложното (абсолютно) движение:     П1+П2+...+Пn+О=А
     3. За наблюдател, като част от съответната абсолютна или относителна система:
      3.1 "N1" -наблюдател 1 намиращ се на Земята.
      3.2 "N2" -наблюдател 2 намиращ се на ГНС.
      3.3 "N3" - ------"---------  3 ------"--------------  ХНС.
      3.4 "N4" - ------"---------  4 ------"--------------  Слънцето.

.....................................................................................................................
       В модела на Птолемей кинематичният път от Земята до коя да е от седемте планети се състои от два прехода:
       І - Общ. Наблюдателят N1, намиращ се на Земята за когото тя е неподвижна, регистрира денонощното въртене (ротация) на ГНС. Това е преносното движение "П".
      ІІ - Индивидуален. Наблюдателят N2, който е върху ГНС и съответно тя е неподвижна за него, регистрира транслационното движение на планетите. Това е относителното движение "О".
      При събирането им се получава абсолютното движение "А" на всяка планета, наблюдавано от N1.
       Например траекторията на Слънцето (разглеждано тук като материална точка) относно Земята (разглеждана като материално тяло) представлява (видео) безкрайна пространствена крива линия, обхождаща повърхнината на тороид (наподобяващ  гривна   -тема за изследване от археоастрономите).   О + П = А
      В този модел погрешно се приема, че ГНС е "действителна", а всъщност  N2 е върху "недействителната" небесна сфера. В резултат на това "П" и "О" се оказват не прости, а сложни движения, поради което и изчислените положения на планетите не съвпадат с действителните. Въпреки многократните усъвършенствания на модела през вековете, този кинематичен път само приближава, но за съжаление не води до крайната цел-точното положение на планетите!              
      

...........................................................................................................................

       В модела на Коперник кинематичният път не започва от Слънцето. Първият преход - "П"-преносното движение на ХНС спрямо Слънцето липсва (П=нула). Съществува само вторият преход - "О"-относителното движение на планетите по кеплерови орбити спрямо ХНС. "А" - абсолютното движение на планетите (от които само Земята се разглежда като материално тяло) спрямо Слънцето (разглеждано тук като неподвижна материална точка), става равно и съвпада с относителното им движение: "О" = "А"   (видео 1)  ( видео 2 )            

        
      
       В този модел липсва реално отправно тяло. ХНС макар и "действителна" е зрителна измама. Слънцето не е част от отправната система. Тъй като "А" = "О", то едното става излишно. Нютон възприема абсолютното пространство, време и движение, а Айнщайн предпочита те да са относителни . Несиметричното разположение на кеплеровите орбити    освен естетически също така е и научен проблем. Известно е, че това движение не е просто , а сложно.  

........................................................................................................................
      В модела на  Тихо Брахе:



се използват едновременно двете (взаимно изключващи се) ГНС и ХНС. Също както при Птолемей погрешно се приема ГНС за "действителна". Всъщност този модел не е друга система на света, тъй като не се въвежда нова, неизползвана до тогава отправна система. Това е различен кинематичен път от Земята до другите планети с три прехода, задължително преминаващ и през ГНС и през ХНС . Например движението на планетата Венера относно Земята: А = П1+П2+О. Тук движенията са взаимствани от предишните два модела, което предполага, че ако те не са прости то и този кинематичен път не води до крайната цел.

 (продължение)

       Първи етап  "Коперник"

      Основание за избирането на Слънцето за отправно тяло е посочено още от  Аристарх и повторено от Коперник: Слънцето е по-голямо от Земята и е логично по-скоро тя да се движи, а не обратно, за което сега вече има и доказателства (  1  2  3  ).
      Освен това от кинематиката е известно, че траекторията на една и съща точка в различни координатни системи изобщо е различна и се описва с различни уравнения, например точка от окръжност :циклоида - хипоциклоида  -епициклоида  .

      Избирането на нова отправна система в този смисъл не противоречи на теорията, а се основава именно на една неизползвана теоретична възможност, която нагледно може да бъде демонстрирана с планетарен механизъм ,съдържащ три типа зъбни колела:
                                 Планетни      (междинни)
                                 Коронно       (външно)
                                 Слънчево      (централно)
      Всяко от тях може да бъде избирано за неподвижно (заедно с наблюдателя):

               видео 1                              видео 2                                   видео 3
      
      Тази трета неизползвана теоретична възможност произлиза от факта, че в  отправната система използвана в хелиоцентричният модел, липсва реално неподвижно   тяло, а има само отправна координатна система. Там Слънцето може да се приеме за неподвижно, но разглеждано като материална точка без транслационно движение , а не като тяло, поради собственото му околоосно въртене. Сега вече е ясно, че движение ОКОЛО не означава непременно движение ОТНОСНО Слънцето, а реализирането на основополагащата идея на Аристарх и Коперник предстои.
      И така, новата отправна система се състои от Слънцето, разглеждано условно като абсолютно твърдо тяло и неподвижно свързана с него правоъгълна координатна система, чиито оси Х и У лежат в равнината на слънчивият екватор служеща за основна, а оста Z съвпада с ротационната му ос.  

 (продължение)
                                      --------------------------------------------------------------
                                                      Картината на света...!!!
                                      --------------------------------------------------------------

      Проектът "Хелиос" е отворен изследователски проект, чиято цел е създаване на нова теория за системата на света, подобна, но и различна от познатите ни геоцентрична и хелиоцентрична системи.
      Първи етап-"Коперник"- представлява избор на нова отправна система.
      Втори етап-"Кеплер"-намиране на кинематичните уравнения за движение на планетите на базата на астрометрията. Построяване на обединен (компютърен) модел на системите на света.               
      Трети етап-"Галилей-Нютон"-изследване на динамиката на движенията, започвайки от "първият двигател", инерцията, законите на Нютон, гравитацията.