продължение
                                                                           


      В новият планетарен модел орбитата, например на Земята, представлява безкрайна крива обемна линия обхождаща повърхнината на тороид ( видео 1) (видео 2). За всяко небесно тяло от Слънчевата система той има различни параметри, но общото между всички тях е, че са симетрично разположени спрямо равнината на екватора и ротационната ос на Слънцето. Движението "Д" на Земята, разглеждана като материално тяло може да бъде представено като сума от:      Д = (Р+К1+К2+К3) + (Пр+В)
      1. "Р" -равномерно кръгово-постъпателно движение на центъра на тялото по оста на тороида.
      Три взаимно перпендикулярни колебателни движения на центъра:
      2. "К1" -радиално.
      3. "К2" -тангенциално (екваториално).
      4. "К3" -аксиално (меридианно).
      5. "Пр" - прецесионно (при което оста на Земята следва своята полярна звезда).
      6. "В" -денонощното въртене.
       Абсолютното движение на кое да е небесно тяло в орбита около Слънцето (на схемата е показана само Земята), може да бъде представено така:  А = П + О 
 

където "П" е преносното движение-ротацията на ХНС относно Слънцето, а "О" е същото като относителното движение по кеплерова елипса в коперниковият модел. Тъй като второто обаче не е просто, а сложно необходимо е да бъде представено като сума отняколко прости движения: О = Р2 + (К1 + К2 + К3). Суперпозицията от К1 + К2 +К3 = С е сложно движение наблюдавано от N5 и е аналогично на аналемата.
      С това завършва и първи етап на проекта от който се вижда, че новият планетарен модел освен хелиоцентричен е още и хелиосиметричен, тъй като фактическото съществуване на преносното движение тук е свързано с осите на симетрия в Слънчевата система.