Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
"И все пак тя се върти..."
Автор: logic Категория: Технологии
Прочетен: 90790 Постинги: 23 Коментари: 3
Постинги в блога от 30.05.2011 г.
 (продължение)

                                         Трети етап „Галилей-Нютон“                     

Ако кинематиката показва как се движат планетите, то динамиката отговаря защо се движат именно така, какво ги движи. Още в древността хората са имали своя представа за тази загадъчна причина (  1  ). Аристотел развива теорията за естествените движения. (  2  ) В надлунния свят планетите са прикрепени към съответните хомоцентрични сфери и единствената сила която е необходима не е за удържане на планетите към центъра, а за тяхното придвижване. Източника на тази сила е божественият двигател. (  3  )       
     След като става ясно, че хомоцентричните сфери не са реални материални неща носещи небесните светила, възниква необходимостта от друга сила - на привличане, която удържа и не позволява на планетите да се отдалечат от Слънцето.
     За Кеплер привличането е:
     „...взаимен телесен стремеж на сходните (родствени) тела към единство или съединение... ако Луната и Земята не се удържаха всяка на своята орбита, Земята би се движела по посока на Луната...и Луната би се спускала към Земята и те биха се съединили... Гравитацията определям като сила , подобна на магнетизма – взаимното привличане. “       
                     /Ю.А.Белий, Йохан Кеплер, Наука и изкуство, София 1982, стр.85/
     Кеплер заменя и действието на божествения двигател с действие на самото Слънце:
     „ Тази сила спорд Кеплер произлиза от въртенето на Слънцето около собствената му ос (това предположение е подкрепено експериментално значително по-късно); именно тя и привежда планетите в движение – като спиците гигантското колело... получава се гледка, подобна на вихъра на водовъртежа... За да обясни ексцентричността на орбитите, Кеплер предполага, че планетите представляват „огромни кръгли магнити“ ... периодично ту ще се притеглят към Слънцето, ту ще се отблъскват от него в зависимост от разположението на магнитните им полюси.“                                                                                                                   /пак там, стр.87/
     Постъпателното движение по орбитите според Галилей се извършва без да се изисква за това някаква сила, а по инерция.
     Света след Нютон изглежда прекомерно опростен: В абсолютното пространство запълнено единствено с етер , материални точки (планетите) се движат (вечно, без съпротивление, по инерция) около барицентъра на системата по идеални геометрични елипси единствено под въздействието на предаваната мигновенно и на далечно разстояние сила на гравитацията:
     „Под думата „привличане“ аз разбирам въобще стремежа на телата да се сближат, все едно дали то е резултат от самопроизволен стремеж на телата едно към друго или от действието на някакви духове, или от действието на етера, въздуха или някаква друга среда, телесна или безтелесна, която по някакъв начин направлява едно към друго плаващите в нея тела... “
            /Ирина Радунска, Предчувствия и дела, изд. Техника, С. 1982, стр.293/
     Несъгласието с нютоновата динамика е водещо при Айнщайн :
     „...Теорията на относителността направи първото от времето на Нютон насам сериозно усилие да формулира отново закона за притеглянето...“                                          /Айнщайн-за физиката, за физиците и за себе си, Н. и изкуство, С. 1981, стр. 336/
     Но в края на творческия си период той разбира, че не може да постигне заветната цел- единна теория на полето:
     „...гравитацията и ...електромагнитното поле...оставаха откъснати едно от друго по своите същности. Единната теория на полето беше длъжна да ги свърже... Заради нея са неговият сизифов труд и неговите танталови мъки. Колко пъти на Айнщайн му се струва, че е съвсем близко до целта. „Мисля, че най-накрая хванах крайчеца на истината...“ След това той поглеждаше отстрана нарисуваната от него картина, превръщаше се в строг съдия и... зачерквайки всичко, започваше отначало.
                                                                                             /пак там, стр.367/
     Опитите за откриване на тайнствения преносител - гравитона остават неуспешни, но затова пък вече има натрупани нови знания за близкото космическо пространство, което съвсем не е празно, а с добре изучени състав и структура и които ще се окажат пряко отговорни за движението на небесните тела.


 





           



 

Категория: Технологии
Прочетен: 3786 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 30.05.2011 01:15
Търсене

За този блог
Автор: logic
Категория: Технологии
Прочетен: 90790
Постинги: 23
Коментари: 3
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Май, 2011  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031