Изследването продължава - 6

                                       ( приложение 6 към проект „Хелиос“ )

     В приложение 4 се разглежда само прецесията на земната ос. Съществуват обаче още нутация и ротация. От анализа в трети етап “Галилей-Нютон“ е видно, че за тях обяснение с помощта на гравитацията и изкривеното пространство няма.
     Класическите представи за движение без външна сила по инерция ( 1  2 ) се коренят в динамиката на Аристотел. Така идеята за божествения първодвигател негласно присъства в науката, а причината за тези явления не се търси и все още е загадка. В хипотеза обаче вече беше посочено, че хелиосиметричния модел помага да се разбере какво предизвиква тези движения, а именно: дисковидните концентрични слоеве материя на слънчевата корона с диференциално въртене чрез тяхното директно въздействие върху планетите създават въртящ момент ( 3  4 ).
     Тук ( 5 ) е показано как въртящият момент М предизвиква прецесията на оста на Земята по посока на часовниковата стрелка. Същият въртящ момент предизвиква и нутацията и ротацията на Земята, но благодарение на факта, че посоката на М се изменя в диапазон от почти 180 ъглови градуса. Поради същата причина посоката и силата на въздействие се променя в рамките на един цикъл на годишната и вековата прецесия.
     Тази реалистична представа за силите позволява следното обобщение: силите са приложени по цялата повърхност на небесното тяло, посоката и големината са различни за всяка точка и момент от време. Могат да се редуцират до (вариращи по големина) тангенциална сила + въртящ момент. Резултата от действието им е сложно движение на планетата по 3D орбита, също така и  неравномерно въртене на земната кора , което чрез триене се предава през мантията на земното ядро с известно закъснение.
     Тези сили предизвикват явлението реверсиране (смяна на посоката) както на въртенето на планета като цяло ( период на въртене на Венера и др.), така и на относителното въртене на земната кора спрямо ядрото, проявяващо се в периодична смяна на магнитните полюси на Земята. Известно е, че самата смяна продължава до няколко хиляди години и е съпроводена с мощни планинообразувателни процеси, което изключва краткотрайни и инцидентни причини (  6  7  8  ).