Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2010 03:24 - "Планетните системи преди Коперник"
Автор: logic Категория: Технологии   
Прочетен: 1225 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.10.2010 01:47


               "Несъвършенството на вавилонската астрономия било в това, че тя, макар да умеела доста точно да предсказва настъпването на отделни астрономични събития, не поставяла въпроса за физическата им същност, не разглеждала цяслостния процес на непрекъснато движение на планетата - с други думи, интересувала я само математиката, но не и механиката на планетните движения.
                Въпросът за механиката на движенията на планетите е поставен от гръцките астрономи. Те се стремели да намерят механизъм, с чиято помощ би могло да се възпроизведе цялосното движение на дадена планета, разглеждана като материална точка.Тъй като всички обекти от надлунния свят се считали за съвършени, неизменни и вечни, предполагало се, че естественото им движение трябва да бъде също неизменно и вечно, т. е. кръгово и равномерно. Затова Платон поставил на учениците си задача да представят движението на планетите като комбинация от равномерни кръгови движения или въртения.Тази задача е решена от по-младия съвременник на Платон Евдокс Книдски . Всички движения на планетите той получава чрез събиране на равномерните въртения на редица сфери върху чиито повърхнини се намират планетите, а центровете на тези сфери съвпадат с центъра на Земята (т. нар. хомоцентрични сфери). Денонощното въртене на  неподвижните звезди се представя като въртене на сфера, което се извършва с период от едно денонощие около ос минаваща през полюсите на Земята...
                Конструкциите на Евдокс са проверени от ученика му Калип и получените резултати - одобрени от самия Аристотел. Това обстоятелство довежда до там, че теорията на хомоцентричните сфери е приета от арабските философи, по-специално от ибн Рушд ( Авероес ), а след тях и от средновековните схоластици. Тя намира последователи даже по времето на Коперник...
                Системата на Евдокс обаче има и съществени недостатъци..."

                Историята на астрономията от тогава е история на усъвършенстването на планетния механизъм ( 1). Това са правили Хераклид Понтийски, Аристарх Самоски, Хипарх, Клавдий Птолемей. Първоначално според Платон имало седем планетни сфери: за Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн и още една осма - сферата на неподвижните звезди, която според Аристотел се състои от етер (петото начало) а според други от "чист кристал". При Евдокс сферите са 26, а при Аристотел броят им достига 50. Механизма така се усложнил,че самият Птолемей се оплаквал: "Като че ли е по лесно да движиш самите планети отколкото да разбереш сложното им движение." (видео 1; 2; 3
                Дори съвременникът на Коперник Йоханес Вернер създава теория за съществуването на още три външни надзвездни сфери.
                Всичко това довело Коперник до убеждението, че е необходима не реконструкция, а смяна на  системата!
                В "Малък коментар" той излага предварително възгледите си за строежа на света:
  "Нашите предци са въвели множество небесни сфери, за да запазят, както предполагам, принципа на равномерността за обяснение на видимите движения на светилата. Изглеждало им е твърде нелепо, че небесните тела със съвършената си сферичност не се движат винаги равномерно. Те смятали обаче, че е възможно при събирането или при съвмесното участие на няколко правилни движения светилата да изглеждат движещи се неравномерно от някое място.
               Това не можаха да постигнат Калип и Евдокс, които се мъчеха да получат решение посредством концентрични кръгове... Затова по-добро бе счетено мнението, че това може да се възпроизведе с помоща на ексцентрични кръгове и епицикли, с което накрая се съгласиха и по-голямата част от учените.
               Обаче всичко, което се дава по тозо въпрос на различни места от Птолемей и от много други, въпреки че съответствува на изчисленията, поражда и големи съмнения...
               Често размишлявах дали не може да се намери някакво по-рационално съчетание на кръгове, с което биха могли да се обяснят всички видими неравномерности, като при това всяко движение само по себе си да бъде равномерно...Дойде ми наум как може да се стигне до това с помощта на по-малък брой сфери... само ако се приемат някои наши условия, които се наричат аксиоми. 

            Първо условие. Не съществува единен център за всички небесни орбити или сфери.  
            Второ условие. Центърът на Земята не е център на света, а само център на притегляне и център на лунната орбита.
            Трето условие. Всички сфери се движат около Слънцето, което е разположено като  че ли в средата на всичко, така че край него се намира центърът на света.
            Четвърто условие. Отношението на разстоянието между Слънцето и Земята към височината на небесната твърд е по-малко от отношението на радиуса на Земята към разстоянието и към Слънцето, така  че в сравнение с нейната височина то ще бъде дори неосезаемо.
             Пето условие. Всички движения, забелязани в небесната тбърд, не принадлежат на самата нея, а на Земята. Именно Земята с най-близките до нея стихии се върти цялата в денонощно движение около неизменните си полюси, при което твърдта и най-горното небе остават през цялото време неподвижни.
             Шесто условие. Всички забелязани от нас движения на Слънцето не са му свойствени, а принадлежат на Земята и на нашата сфера, заедно с която обикаляме около Слънцето, както и всяка друга планета; по такъв начин Земята има няколко движения.
             Седмо условие......"
    
             В пето условие Николай Коперник обявява сферата на неподвижните звезди за неподвижно (отправно) тяло. В шесто условие обявява и Слънцето за второ неподвижно тяло в системата. Тогава той е имал основание да направи това въз основа на данните с които е разполагал. Но един факт става известен на европейските астрономи 67г. след края на житейският му път: при наблюдение на слънчевите петна с новооткрития телескоп, Галилео Галилей установява факта на собственото околоосно въртене на Слънцето относно сферата на неподвижните звезди. Следователно съгласно кинематиката в хелиоцентричната система на света Слънцето не е отправно тяло. Тогава кое е отправното тяло? Сферата на неподвижните звезди? Но благодарение на гениалното прозрение на Джордано Бруно, сега ние вече знаем, че и тя не е реално твърдо тяло, за каквато са я възприемали древните астрономи. Като че ли единствен кандидат за тази роля остава Аристотеловия етер. И така на въпроса в хелиоцентричната система кое е отправното тяло, отговорът е: небесната сфера (2) с условието, че това е една математическа фикция.

        ------------------------------------------------------------------------------------------------------
            Цитатите са от книгата на И.Н.Веселовски и др. "Николай Коперник", изд. " Наука и изкуство" ,София  1986г.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: logic
Категория: Технологии
Прочетен: 55694
Постинги: 23
Коментари: 3
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930