Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2010 00:28 - Кинематиката на релативното движение-"път към небето"
Автор: logic Категория: Технологии   
Прочетен: 1174 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.01.2011 05:11


(продължение)


       Описване движението на планета (например Земята) в новата отправна система ще стане след анализ на познатите ни системи на света съгласно кинематиката на релативното движение ( КРД ).
      Използвани са следните означения:
      1. За основните типове тела участващи в системите на света   
      1.1 Слънцето - звезда 
      1.2 планетите 
      1.3 небесната сфера , за която е имало две  взаимно изключващи се хипотези:
      1.3.1 "ХНС" -хелиоцентрична небесна сфера (Слънцето е в нейният център, а Земята се движи).
      1.3.2 "ГНС" -геоцентрична небесна сфера (Земята е в нейният център, а Слънцето се движи).
      Приеманата за "действителна" е изобразена с непрекъсната линия.
      2. За вида на движението съгласно КРД
      2.1 "А" -абсолютно движение на свободното тяло относно отправното тяло.
      2.2 "П" -преносно движение на подвижното тяло относно отправното тяло.
      2.3 "О" -относително движение на свободното тяло относно подвижното тяло.
      Тук стрелките показват последователността на събиране на простите движения до получаване на сложното (абсолютно) движение:     П1+П2+...+Пn+О=А
     3. За наблюдател, като част от съответната абсолютна или относителна система:
      3.1 "N1" -наблюдател 1 намиращ се на Земята.
      3.2 "N2" -наблюдател 2 намиращ се на ГНС.
      3.3 "N3" - ------"---------  3 ------"--------------  ХНС.
      3.4 "N4" - ------"---------  4 ------"--------------  Слънцето.

.....................................................................................................................
       В модела на Птолемей кинематичният път от Земята до коя да е от седемте планети се състои от два прехода:
       І - Общ. Наблюдателят N1, намиращ се на Земята за когото тя е неподвижна, регистрира денонощното въртене (ротация) на ГНС. Това е преносното движение "П".
      ІІ - Индивидуален. Наблюдателят N2, който е върху ГНС и съответно тя е неподвижна за него, регистрира транслационното движение на планетите. Това е относителното движение "О".
      При събирането им се получава абсолютното движение "А" на всяка планета, наблюдавано от N1.
       Например траекторията на Слънцето (разглеждано тук като материална точка) относно Земята (разглеждана като материално тяло) представлява (видео) безкрайна пространствена крива линия, обхождаща повърхнината на тороид (наподобяващ  гривна   -тема за изследване от археоастрономите).   О + П = А
      В този модел погрешно се приема, че ГНС е "действителна", а всъщност  N2 е върху "недействителната" небесна сфера. В резултат на това "П" и "О" се оказват не прости, а сложни движения, поради което и изчислените положения на планетите не съвпадат с действителните. Въпреки многократните усъвършенствания на модела през вековете, този кинематичен път само приближава, но за съжаление не води до крайната цел-точното положение на планетите!              
      
imageimage
...........................................................................................................................
image
       В модела на Коперник кинематичният път не започва от Слънцето. Първият преход - "П"-преносното движение на ХНС спрямо Слънцето липсва (П=нула). Съществува само вторият преход - "О"-относителното движение на планетите по кеплерови орбити спрямо ХНС. "А" - абсолютното движение на планетите (от които само Земята се разглежда като материално тяло) спрямо Слънцето (разглеждано тук като неподвижна материална точка), става равно и съвпада с относителното им движение: "О" = "А"   (видео 1)  ( видео 2 )            

image        
      
       В този модел липсва реално отправно тяло. ХНС макар и "действителна" е зрителна измама. Слънцето не е част от отправната система. Тъй като "А" = "О", то едното става излишно. Нютон възприема абсолютното пространство, време и движение, а Айнщайн предпочита те да са относителни . Несиметричното разположение на кеплеровите орбити    освен естетически също така е и научен проблем. Известно е, че това движение не е просто , а сложно.  

........................................................................................................................
      В модела на  Тихо Брахе:

image

се използват едновременно двете (взаимно изключващи се) ГНС и ХНС. Също както при Птолемей погрешно се приема ГНС за "действителна". Всъщност този модел не е друга система на света, тъй като не се въвежда нова, неизползвана до тогава отправна система. Това е различен кинематичен път от Земята до другите планети с три прехода, задължително преминаващ и през ГНС и през ХНС . Например движението на планетата Венера относно Земята: А = П1+П2+О. Тук движенията са взаимствани от предишните два модела, което предполага, че ако те не са прости то и този кинематичен път не води до крайната цел.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: logic
Категория: Технологии
Прочетен: 55686
Постинги: 23
Коментари: 3
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930