Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2011 00:56 - Кой движи планетите?
Автор: logic Категория: Технологии   
Прочетен: 2382 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 30.05.2011 01:15


 (продължение)

                                         Трети етап „Галилей-Нютон“                     

Ако кинематиката показва как се движат планетите, то динамиката отговаря защо се движат именно така, какво ги движи. Още в древността хората са имали своя представа за тази загадъчна причина (  1  ). Аристотел развива теорията за естествените движения. (  2  ) В надлунния свят планетите са прикрепени към съответните хомоцентрични сфери и единствената сила която е необходима не е за удържане на планетите към центъра, а за тяхното придвижване. Източника на тази сила е божественият двигател. (  3  )       
     След като става ясно, че хомоцентричните сфери не са реални материални неща носещи небесните светила, възниква необходимостта от друга сила - на привличане, която удържа и не позволява на планетите да се отдалечат от Слънцето.
     За Кеплер привличането е:
     „...взаимен телесен стремеж на сходните (родствени) тела към единство или съединение... ако Луната и Земята не се удържаха всяка на своята орбита, Земята би се движела по посока на Луната...и Луната би се спускала към Земята и те биха се съединили... Гравитацията определям като сила , подобна на магнетизма – взаимното привличане. “       
                     /Ю.А.Белий, Йохан Кеплер, Наука и изкуство, София 1982, стр.85/
     Кеплер заменя и действието на божествения двигател с действие на самото Слънце:
     „ Тази сила спорд Кеплер произлиза от въртенето на Слънцето около собствената му ос (това предположение е подкрепено експериментално значително по-късно); именно тя и привежда планетите в движение – като спиците гигантското колело... получава се гледка, подобна на вихъра на водовъртежа... За да обясни ексцентричността на орбитите, Кеплер предполага, че планетите представляват „огромни кръгли магнити“ ... периодично ту ще се притеглят към Слънцето, ту ще се отблъскват от него в зависимост от разположението на магнитните им полюси.“                                                                                                                   /пак там, стр.87/
     Постъпателното движение по орбитите според Галилей се извършва без да се изисква за това някаква сила, а по инерция.
     Света след Нютон изглежда прекомерно опростен: В абсолютното пространство запълнено единствено с етер , материални точки (планетите) се движат (вечно, без съпротивление, по инерция) около барицентъра на системата по идеални геометрични елипси единствено под въздействието на предаваната мигновенно и на далечно разстояние сила на гравитацията:
     „Под думата „привличане“ аз разбирам въобще стремежа на телата да се сближат, все едно дали то е резултат от самопроизволен стремеж на телата едно към друго или от действието на някакви духове, или от действието на етера, въздуха или някаква друга среда, телесна или безтелесна, която по някакъв начин направлява едно към друго плаващите в нея тела... “
            /Ирина Радунска, Предчувствия и дела, изд. Техника, С. 1982, стр.293/
     Несъгласието с нютоновата динамика е водещо при Айнщайн :
     „...Теорията на относителността направи първото от времето на Нютон насам сериозно усилие да формулира отново закона за притеглянето...“                                          /Айнщайн-за физиката, за физиците и за себе си, Н. и изкуство, С. 1981, стр. 336/
     Но в края на творческия си период той разбира, че не може да постигне заветната цел- единна теория на полето:
     „...гравитацията и ...електромагнитното поле...оставаха откъснати едно от друго по своите същности. Единната теория на полето беше длъжна да ги свърже... Заради нея са неговият сизифов труд и неговите танталови мъки. Колко пъти на Айнщайн му се струва, че е съвсем близко до целта. „Мисля, че най-накрая хванах крайчеца на истината...“ След това той поглеждаше отстрана нарисуваната от него картина, превръщаше се в строг съдия и... зачерквайки всичко, започваше отначало.
                                                                                             /пак там, стр.367/
     Опитите за откриване на тайнствения преносител - гравитона остават неуспешни, но затова пък вече има натрупани нови знания за близкото космическо пространство, което съвсем не е празно, а с добре изучени състав и структура и които ще се окажат пряко отговорни за движението на небесните тела.


 





           



 




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. penchoan - Нютон и Айнщайн грешат. Само Кеплер ...
30.05.2011 01:40
Нютон и Айнщайн грешат. Само Кеплер е прав - Слънцето движи планетите, като ги отблъсква с магнитното си поле, което е подобно на водовъртеж. То представлява спирала, която може да се наблюдава в галактиките.
Гравитацията е външна центростремителна сила на космично налягане върху Слънцето и планетите, а центробежната сила на Слънцето е вътрешна сила, действуваща от Слънцето към планетите. Двете сили са в равновесие.
Не съществуват гравитони, както няма и гравитационна константа. Законите на Нютон и Айнщайн са грешни и не могат да се използуват за правилно изчисляване масите на звезди, планети и сателити.
цитирай
2. gmihov - Истината
30.05.2011 07:23
В светлината на Общата теория за базовата същност на Вечността истината е и много проста и много трудна за разбиране.
Има една единствена всеобща базова, вечна същност/ Бог, природа и пр., както иската така я наречете / от която и в която произтича всичико вечно и преходно, като структура и обективен и ненарушим закон.
Тази всеобща базова същност от която произтича всичико, включително и човека е неделимо единство с тройно предназначение и тройно проявление.
Първо то е всеобщото пространство/ вместибище/, което има измерения, но нама смойства и качества. Неговото единствено предназначение е да побира всичко в себе си и да се намира във всичико.
Второ то е всеобщата материя със своята инертност,като всеобщ инертен материал от който е всяка структура и форма, които плътно изпълват пространството, без да зависят от него и то от тях.
Трето то е движението единственият всеобщ творец във Всемира, съхраним и вечен, без участието на които няма сила, няма енергия нямя и изграждане и раграждане на структури и форми.
И гравитацията е продукт на тази всеобща базова същност и обоснована от нея представлява радиално, корпускуларно излъчване с реактивно силово въздействие, което обуславя двежението не само на звездите и планетите, но и двежението вътре в всяка структура на базовавата същност на Вечността, като материя от кванта до галактиките.
От всеобщата базова същност и произтичащите от нея фундаментални ,вечни и ненарушими природни/ божи/ закони произтича и общата/ единна/ теория за полето, която създадох, преди да достигна до Общата теория за базовата същност на Вечността, да дам необходимите фундаментални теоретичени обяснения на откритието "Наличие на условия, при които гравитационното поле не е консервативно " и директните гравитационни дивгатели до които в 1960г. достигнах не само георитично, и с реални експериментални резултати, по огношение на които , при всеобщата заблуда , че гравитационното поле е консервативно и учени и лаици все още са слепи и глухи .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: logic
Категория: Технологии
Прочетен: 55135
Постинги: 23
Коментари: 3
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930