Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2011 03:22 - Хипотеза
Автор: logic Категория: Технологии   
Прочетен: 1577 Коментари: 0 Гласове:
0



  (продължение)..

                                                        Хипотеза

Когато едно малко дете проходи, правейки балансиращи движения с цялото си телце, то всъщност показва, че вече умее да използва гравитацията. Същевременно се смята, че все още не е разбрана физическата същност на тази загадъчна сила, което е предмет на физиката и от която се очаква да постигне качествена промяна в познанията по темата.
      За да се разбере естеството на силите и в частност да се отговори на въпроса защо се движат планетите именно по този начин, би трябвало първо да се изясни къде, в каква среда „плават“ те?
      В различни епохи Слънцето е било бог ( Хелиос ), неподвижно огромно огнено кълбо, дневно светило или материална точка, но в случая най-важен е факта, че то е тяло със сложна структура и определена симетрия. Околослънчевото пространство ( сл.с-ма ) е с добре изразено диференциално разпределение на ъгловата скорост на материята: на схемата кривите изолинии (с форма на диск ) свързват зони около Слънцето с еднаква ъглова скорост, а следователно и налягане при което всеки по-вътрешен слой се върти по-бързо относно по-външен и в крайна сметка относно сферата на неподвижните звезди.

 

image

      Малките стрелки показват посоката на въздействие на даден слой в зависимост от това дали в даден момент той се явява вътрешен или външен за тялото Т .
      В действителност планетата „плува“ в слънчевата корона, увличана и направлявана в съответните посоки от тези концентрични приплъзващи се един спрямо друг слоеве.
      Вече се знае и как се движат небесните тела в този кръгов поток: освен равномерно кръгово постъпателно дижение те извършват и три колебателни движения (представени в постинга „Обединен планетарен модел“ , видео ). Ясно се очертава стремежа за равномерно движение на тялото ( Т ) по средата на „потока“ (оста на тороида), като при всяко отклонение (в синята зона) от средното устойчиво положение ( т.С ) то изпитва силата на въздействието на съответния вътрешен или външен съседен слой. Тази сила има три компонента: радиална, тангенциална и аксиална. Тя е знакопроменлива и кара тялото да извършва сложното пространствено движение.
      Една единствена сила, каквато е идеята за гравитацията би била задоволително обяснение заместващо кристалните сфери на Аристотел, ако небесните тела се движеха по идеални кръгови орбити. При наличието на радиално колебание обаче трудно може да се твърди, че на тялото действа сила на привличане към Слънцето, когато в същото време то се отдалечава от него в противоположна посока ( афелий ).
      С гравитация е невъзможно да се обясни и наличието на другите две независими колебателни движения тъй като тангенциалната и аксиална компонента са перпендикулярни на направлението на хипотетичната гравитационна сила и поради това не могат да произлизат от нея.
      Тя не може да обясни и факта, че орбитите на планетите се намират в сравнително тясна зона симетрично разположена около равнината на слънчевия екватор, а не са хаотични.
      За същността на гравитацията Нютон признава, че хипотези не измисля, Айнщайн търси причината в изкривяване на пространството, а очакванията сега са към теорията на струните.
      Ясно е, че гравитация в този вид не съществува и поради това с нея не могат да бъдат обяснени реално съществуващите описани по-горе явления. 
       Анализа на взаимодействието между две тела показва, че вида на закона за "привличането" не е "еднопосочен", а наподобява графично на затихващо трептене с редуващи се пояси на отблъскване и привличане. На границите между тях се образуват съответно зони на стабилно и нестабилно равновесие, като тялото обикновено се движи в зона от първия вид извършвайки и колебателните движенния (също затихващи) около едно равновесно положение.

image
     
      Реално действаща движеща сила има и тя трябва да се изследва, а причината за възникването и трябва да се търси в дисковидните концентрични слоеве материя с диференциално въртене и тяхното директно въздействие върху небесните тела. Този модел позволява да се разбере движението (и неговата еволюция във времето) на планета, разглеждана не само като материална точка, а и най-неизследваното: като материално тяло със собствено околоостно и прецесионно движение, за които обяснение с помощта на гравитацията няма.
      В същност въпроса за движенията на планетите трябва да се разшири и да обхване причините за въртенето и на слоевете носещи планетите и на самото Слънце. Тук гравитацията няма как да се впише, а това може да се окаже свързано с посоките на движение на потоците материя и лъчения в пределите на Слънчевата система и около нейните външни граници.
      А накрая ето и начин за експериментална проверка на предложената хипотеза. Пробно тяло може да бъде поставено неподвижно относно сферата на неподвижните звезди (без движение по кеплерова орбита). След това то има две възможности:
      1. Ако съществува „старата“ гравитация, то пробното тяло би трябвало да започне ускорително праволинейно движение към центъра на Слънцето и да завърши с падане върху него.
      2. Ако е правилна предложената хипотеза, то пробното тяло ще започне движение по хелиосиметрична орбита, зависеща от мястото на старта му (отстояние от Слънцето и от равнината на слънчевия екватор) и ще остане в тази орбита.
 

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: logic
Категория: Технологии
Прочетен: 90787
Постинги: 23
Коментари: 3
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031