Изследването на Слънчевата система може да продължи с експерименти ( 2 ) върху представения по-рано тук нов планетарен модел и анализ на резултатите. Например в него могат да бъдат въведени стойностите на орбиталните параметри на планетите, като използваните за сега са:
-минимално и максимално разстояние до Слънцето
-наклон на кеплеровата орбита ( инклинация ) спрямо слънчевия екватор.
Резултата е даден на двете схеми и показва напречно сечение на тороидалните зони, вътре в които се намират съответните орбити (вече беше показано, че в наклоненото сечение се съдържа кеплеровата орбита на съответната планета): 1- Меркурий, 2-Венера, 3-Земя, 4-Марс, 5-Юпитер, 6-Сатурн, 7-Уран, 8-Нептун, 9-Плутон.
Вижда се, че формата и големината на тези напречни сечения се оказва различна за всяка планета и зависи от амплитудата на описаните вече колебателни движения (радиално-К1 и аксиално-К3). Ориентацията на кеплеровите орбити също е различна, съществува и прецесия на линията ня апсидите, а това показва, че тези колебателни движения са независими едно от друго и следователно не е задължително те да имат еднакви периоди. Резултантното движение може да е непериодично. Тази хипотеза подлежи на експериментална проверка, като потвърждаването и би доказало съществуването на нова закономерност – прецесия на равнината на кеплеровата орбита. Сега е прието, че тези равнини са неподвижни в световното пространство, но няма обяснение защо са “застинали“ и то точно в това хаотично положение. Обяснение естествено има и то е, че сега наблюдаваме текущото положение от един дългопериодичен процес, който превишава многократно “цивилизования“ период на човечеството, поради което не е наблюдаван до сега. Тороидалните зони са винаги симетрично разположени относно оста на въртене и екваториалната равнина на Слънцито (поради което новият планетарен модел освен хелиоцентричен е и хелиосиметричен), а вътре в тях съответната орбита мени своята ориентация много бавно, което е причина за хаотичното им разположение. На схемите с пунктирана линия е показана равнината на наклоненото сечение само на зона №3 (на Земята). Тя е и равнина на еклиптиката, която е приета от Коперник за основна в хелиоцентричната система. В тази връзка трябва да има ясен физически критерий при избор на фундаментална равнина .
Анализа до тук подсказва още две неща:
1. Зависимостта между наклоненото и напречното некръгово сечение на тороид е математически проблем, който не е изследван.
2. Неговото разрешаване ще отвори пътя за решаване на проблема с истинската форма на кеплеровите орбити (постигнатото до сега се приема за задоволително ).
Руската буржоазия...
Прототип на миниатюрен инвертор с мощнос...