"И все пак тя се върти..."
Постинги в блога от Юли, 2010 г.
03.07.2010 02:04 -
Проект "Хелиос"
(продължение)
Първи етап "Коперник"
Основание за избирането на Слънцето за отправно тяло е посочено още от Аристарх и повторено от Коперник: Слънцето е по-голямо от Земята и е логично по-скоро тя да се движи, а не обратно, за което сега вече има и доказателства ( 1 2 3 ).
Освен това от кинематиката е известно, че траекторията на една и съща точка в различни координатни системи изобщо е различна и се описва с различни уравнения, например точка от окръжност :циклоида - хипоциклоида -епициклоида .
Избирането на нова отправна система в този смисъл не противоречи на теорията, а се основава именно на една неизползвана теоретична възможност, която нагледно може да бъде демонстрирана с планетарен механизъм ,съдържащ три типа зъбни колела:
Планетни (междинни)
Коронно (външно)
Слънчево (централно)
Всяко от тях може да бъде избирано за неподвижно (заедно с наблюдателя):
видео 1 видео 2 видео 3
Тази трета неизползвана теоретична възможност произлиза от факта, че в отправната система използвана в хелиоцентричният модел, липсва реално неподвижно тяло, а има само отправна координатна система. Там Слънцето може да се приеме за неподвижно, но разглеждано като материална точка без транслационно движение , а не като тяло, поради собственото му околоосно въртене. Сега вече е ясно, че движение ОКОЛО не означава непременно движение ОТНОСНО Слънцето, а реализирането на основополагащата идея на Аристарх и Коперник предстои.
И така, новата отправна система се състои от Слънцето, разглеждано условно като абсолютно твърдо тяло и неподвижно свързана с него правоъгълна координатна система, чиито оси Х и У лежат в равнината на слънчивият екватор служеща за основна, а оста Z съвпада с ротационната му ос.
Първи етап "Коперник"
Основание за избирането на Слънцето за отправно тяло е посочено още от Аристарх и повторено от Коперник: Слънцето е по-голямо от Земята и е логично по-скоро тя да се движи, а не обратно, за което сега вече има и доказателства ( 1 2 3 ).
Освен това от кинематиката е известно, че траекторията на една и съща точка в различни координатни системи изобщо е различна и се описва с различни уравнения, например точка от окръжност :циклоида - хипоциклоида -епициклоида .
Избирането на нова отправна система в този смисъл не противоречи на теорията, а се основава именно на една неизползвана теоретична възможност, която нагледно може да бъде демонстрирана с планетарен механизъм ,съдържащ три типа зъбни колела:
Планетни (междинни)
Коронно (външно)
Слънчево (централно)
Всяко от тях може да бъде избирано за неподвижно (заедно с наблюдателя):
видео 1 видео 2 видео 3
Тази трета неизползвана теоретична възможност произлиза от факта, че в отправната система използвана в хелиоцентричният модел, липсва реално неподвижно тяло, а има само отправна координатна система. Там Слънцето може да се приеме за неподвижно, но разглеждано като материална точка без транслационно движение , а не като тяло, поради собственото му околоосно въртене. Сега вече е ясно, че движение ОКОЛО не означава непременно движение ОТНОСНО Слънцето, а реализирането на основополагащата идея на Аристарх и Коперник предстои.
И така, новата отправна система се състои от Слънцето, разглеждано условно като абсолютно твърдо тяло и неподвижно свързана с него правоъгълна координатна система, чиито оси Х и У лежат в равнината на слънчивият екватор служеща за основна, а оста Z съвпада с ротационната му ос.