При построяването на обединен планетарен модел е направено
допускане, че тороидалната зона вътре в която се движи планета е
образувана от идеални повърхнини – две сферични и две конусни. Това
идеализиране е направено с цел улесняване на изложението, но
практически е невъзможно то да е характерестика на реалната
Слънчева система. Следователно напречното сечение на зоната
трябва да има форма, подобна на една от двете, представени с двата
главни възможни варианта на отклонение от идеалните геометрични
конусни повърхнини. [ От схемата в приложение 1, направена в мащаб
( АЕ-астрономическа единица ) и реални пропорции се вижда, че вариант 1
определено съответства на реалната структура.]

       Вижда се обаче, че наклоненото сечение ( П1А1 или П2А2 ), в което лежи
кеплеровата орбита-елипса, и за двата варианта не минава през центъра на
тороида, където е Слънцето ( Н ). Всъщност вследствие на (предсказаната от
теорията) прецесия на тази равнина ( преминаваща от позиция П1А1 в позиция
П3А3 ) и независимо от нея на известната вече прецесия на главната ос
( от позиция П1А1 в позиция П2А2 ) се оказва, че равнината на кеплеровата
орбита варира около Слънцето ( под или над него по направление на оста Zн ).
Разбира се тази предсказана от теорията нова закономерност в движенията на
небесните тела трябва да бъде доказана с измервания, а това вече е една от
задачите на астрометрията . Ако това бъде доказано, то възниква въпроса верен
ли е първи закон на Кеплер ? Освен факта, че формата на орбитите не е точна
елипса ( виж „втори етап - Кеплер“ ), сега може да се окаже, че равнината на
елиптичната орбита, респективно фокуса и периодично минава през центъра на
Слънцето, а не то да лежи там постоянно!
      Още две нови закономерности, чакащи експериментално потвърждение са
следните изводи:

      1. Или главната ос на орбитата-елипса (П-Н-А) не е права линия, или
линията на апсидите (П-А) не минава през центъра на Слънцето.
      2. „Равнината“ на орбитата-елипса всъщност е сложно огъната повърхнина с
най-голяма „ чупка “ в зоната на пресичане с равнината на слънчевия екватор.
      Ясно е, че за потвърждаване на описаните до тук ефекти е необходимо и
съответно техническо обезпечаване, но това което се вижда е, че Слънчевата
система е пространствена 3D структура. Въпреки това при многобройните и
представяния само небесните тела са в 3D формат, а съвкупността от орбити е
в 2D формат. Тук вече е натрапчива аналогията с времената на плоската Земя ,
а вече е ХХІ век!
Видео 1   2   3  4.
      Все пак Слънчевата система не е плоска!