Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2012 02:37 - Изследването продължава - 4
Автор: logic Категория: Технологии   
Прочетен: 3780 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.12.2012 01:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                            приложение 4 към проект „Хелиос“ 

      При изследване на движението по кеплерова орбита в предишните приложения до сега Земята се разглеждаше като материална точка с три степени на свобода, но тя е материално тяло и съгласно кинематиката има шест степени на свобода. Така с помощта на ойлеровите ъгли еднозначно се определя и ориентацията на тялото в пространството.
      Когато е открито явлението „изпреварване на равноденствията в геоцентричната система на света, където Земята е неподвижна, проблема е решен с въвеждането на допълнителни хомоцентрични сфери. В хелиоцентричната система Коперник запазва стария механизъм на въртене на планетните сфери, но тъй като тук сферата на звездите вече е неподвижна се налага той да създаде нова "теория за тройното движение" на Земята:

image
image
  -първото движение е "денонощното въртене" на Земята Т около собствената и ос Zт.   -второто е "право годишно движение" - преместване на планетата по орбитата (размера на орбитата е пренебрежимо малък в сравнение с големината на небесната сфера и затова на схемата Земята условно съвпада със Слънцето Н, но наклона е действителния), при което оста Zт преминаваща през северния небесен полюс Рт описва окръжност  ( 2 ) по небесната сфера в същата посока (линията в синьо).     
   -третото е "обратно годишно движение", при което планетата не се премества, а само се завърта като оста Zт описва окръжност по небесната сфера, но в обратна посока.
      Поради разлика в периодите на второ и трето движение се получава векова прецесия  ( 2 ) на оста на Земята около перпендикуляр към равнината на еклиптиката ХкУк (избрана от Коперник за основна равнина), което поражда изпреварването на равноденствията, а от там и преместване на небесния полюс Рт. 
      Известно е, че и в двете системи на света промените са направени с една цел - „спасяване на явленията“ при това са чисто математически без претенции за връзка с физическата реалност. Съгласно кинематиката първото и третото движение са прости-ротация, а второто е сложно-ротация плюс транслация. Затова няма и динамична теория за силите предизвикващи такива разнородни движения тъй като те са искуствено създадени. 
      Изследването на новия хелиосиметричен модел обаче показва, че прецесията на оста на Земята е физичен феномен свързан със Слънцето  ( видео )и се извършва около перпендикуляр към равнината на слънчевия екватор НХнУн, а не около перпендикуляр към равнината на еклиптиката както е прието сега. Тази прецесия с период една тропическа година кара земната ос да следва сегашната полярна звезда, а също така осите на ротация на Слънцето и Земята да се пресичат два пъти годишно в моменти близки, но несъвпадащи с тези на зимно и лятно слънцестоене.           Разликата с периода на равномерното движение по оста на тороида (съответстващ на сидеричната година) предизвиква познатото явление изпреварване на равноденствията. Обаче причината за него вече не е искуствено въведената векова прецесия, а реално съществуващата годишна такава която не е свързана с наклона на кеплеровата орбита. Така оста на Земята (за 25765г.?) описва друг полярен кръг (показан в червено). Ако той е действителният то наклона на земната ос спрямо еклиптиката циклично се променя и не може да бъде постоянен, както доказват и фактите.Изследване на сектора от кръгът за който има исторически астрономически сведения показва, че неговия център съвпада не с полюса на еклиптиката, а със северния небесен полюс на Слънцето. До сега ексцентрицитета относно полюса на еклиптиката се обясняваше като (чрез екстраполация) пътя на полюса се представя във вид на спирала, което явно противоречи на приетата теория за тройното движение или чрез непредсказуемо преместване на полюса на еклиптиката причинено от другите планети.
      Сумарният ефект от тази нова векова прецесия и предсказаната по-рано в изследването прецесия на равнината на кеплеровата орбита ще се прояви като неравномерност в изпреварване на равноденствията - явление известно в астрономията (трепидация), но некоректноно обяснено до сега поради липсата на  достатъчни наблюдения на 26000-годишния процес.
      Новата закономерност - вариране на равнината на кеплеровата орбита по направление на оста на Слънцето (описана в приложение 2) ще се прояви като еднопосочно изместване на тропиците – явление което може да бъде установено с измервания, а това е още един начин за експериментална проверка на следствията на представената тук нова хелиосименрична теория.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: logic
Категория: Технологии
Прочетен: 55690
Постинги: 23
Коментари: 3
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930